Семейно и наследствено право

С отказа от наследство наследникът окончателно заявява, че не желае да получи имуществото /активите/, но и задълженията на починалия. Това е критично решение, тъй като веднъж направен, отказът не може да бъде оттеглен или направен само за част от имуществото.

Кога е подходящ отказът от наследство?

·       При превишаване на дълговете над активите – избягване на плащане на кредити и заеми:

Най-честата причина за отказ от наследство е, когато починалият е оставил големи кредити, запори или публични задължения (данъци към общината, глоби към КАТ, задължения към НАП), които надхвърлят стойността на имотите и спестяванията му. За избягване на спорове с кредитори, отказът напълно освобождава наследника от отговорност към кредиторите на наследодателя.

·       Процедура и важни срокове

Подава се писмено заявление с нотариално заверен подпис до Районния съд по мястото, където е открито наследството (последния адрес на починалия).

Отказът се вписва в специална книга на съда, след което се издава удостоверение за извършения отказ.

Срок: Макар законът да не поставя конкретен срок за отказ, той трябва да се направи преди наследникът да е извършил действия, които се тълкуват като „мълчаливо приемане“ ( продажба на вещи, плащане на дълг или теглене на пари)

Често наследниците отиват в банката, колектора, Енергото или ВиК, за да сменят партиди, да платят задълженията на своите починали роднини или  продават недвижими и движими вещи.

·       Съвет: Рискът от „Мълчаливо приемане“

Не бързайте да извършвате действия с имуществото (продажба на кола, теглене на пари от сметки, плащане на вноски по кредит, смяна на партиди за електроенергия и вода). Всяко действие, което несъмнено предполага намерение за приемане, ви прави пълен наследник. Веднъж приели наследството по този начин, вие ставате отговорни за всички дългове с цялото си лично имущество.

Алтернатива: Приемане по опис

Ако не сте сигурни дали дълговете са повече от активите, по-безопасният вариант е „приемане по опис“. В този случай отговаряте за дълговете само до размера на полученото наследство.

Какво следва да направите първо:

-Консултация: Преди всяко плащане или подписване на документ

-Пълна справка: Проверка в Централния кредитен регистър (ЦКР) за всички кредити.

- Имотен регистър: Проверка за имотното състояние на починалия, проверка за възбрани или ипотеки върху имотите на починалия.

-Справка при ЧСИ: Проверка за висящи изпълнителни дела.

- Проверка за застраховки- проверете дали починалият е имал застраховка „Живот“. В много случаи застрахователят е длъжен да покрие остатъка от дълга, но кредиторите често „пропускат“ да напомнят това на наследниците.

Уточнение и разграничение: Сумите по застраховки „Живот“ и натрупаните средства в частните пенсионни фондове (Втори и Трети стълб) не влизат в „наследствената маса“. Това означава, че наследникът може да направи отказ от наследство (за да не плаща дълговете на починалия), но пак да има право да получи тези пари като посочено „ползващо се лице“ или наследник по специалния закон. Отказът от имотите и дълговете не винаги означава отказ от обезщетение.

Важно: извършването на проверка не води до извод за приемане на наследство.

Скритият риск от верижна реакция:

Ако решите да направите отказ от наследство, трябва да знаете, че вашият дял преминава към следващите наследници. Ако това са Вашите деца, трябва да мислите и за техните права. Отказ на малолетно или непълнолетно дете от наследство на практика е невъзможен. По закон децата приемат наследство само по опис с намесата на Районния съд. Това означава, че те ще отговарят за дълговете на починалия само до размера на активите, които са получили, но няма да могат да избегнат самата процедура.“

Доброволното уреждане е най-бързият и изгоден начин за разпределяне на имуществото, който спестява години съдебни битки и огромни такси. Съдебните делби продължават средно между 3 и 7 години.

Средства за доброволно уреждане на спора:

·       Доброволната делба

Това е средството за защита на наследници, които искат да избегнат съда. Договорът трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се впише в Имотния регистър към Агенция по вписванията. За да е валидна делбата, в нея трябва да участват абсолютно всички наследници. Пропускането дори на един прави договора нищожен.

Защо е за предпочитане пред съдебната делба?

Бързина: Приключва за един ден при нотариуса, вместо за 5 години в съда.

По-ниски такси: Спестяват се 4% държавна такса върху пазарната стойност, както и десетки хонорари за вещи лица, оценители и по-скъпи хонорари за адвокати за различните съдебни фази и инстанции.

Контрол и защита на цената: Наследниците сами решават кой какво да вземе, вместо да оставят съда да изнесе имота на публична продан от ЧСИ, където цената често е под пазарната.

Скрити тежести: Преди делбата трябва да се провери дали някой от съсобствениците няма възбрани от ЧСИ, които могат да „преминат“ върху новопридобития имот.

·       Продажба на наследство

Ако един от наследниците изобщо не иска реална делба на имуществото на наследодателя, той може да продаде целия си наследствен дял на друг наследник.

Предимство: Продава се „съвкупност“ – т.е. всичко, което му се полага (имоти, коли, банкови сметки, но и дългове). Това става с един-единствен договор с нотариална заверка, без да се описва всеки имот поотделно (което пести от нотариални такси).

Риск: Наследяване на „невидими“ дългове: Продава се съвкупност, което означава, че купувачът поема и всички пасивни задължения на починалия (кредити, данъци, дългове към физически лица), за които може да не знае в момента на сделката. Същевременно ако след време се открият неподозирани активи – например закрити банкови сметки, реституирани земи или забравени имоти на наследодателя – те стават собственост на купувача.